Весан (Ангел Веселинов)
529 763
20 июл. 2006 г., 10:48

Умора 

  Поэзия
760 0 6
Е, прибрах се! Във тъмни зори
съм излязъл, но вече съм в къщи.
Добър вечер, за бога, дори
нямам сили да кажа. Намръщен
се отпускам. Боли всяка става,
и "мозъчният пост" заето дава,
в главата ми симфония звучи -
пародия по-скоро, и с очи
полузаспали, призраци следя.
Във мускулите няма и следа
от жизненост - тесто, пихтия мека...
И питам се, дали все пак човек
съм още, или къс материя,
която и за ядене не става.
И чувствам се изправен пред истерия...
Добре, че в мене всичко опустява,
изчезва, и потъвам в тежък сън,
макар че още светло е навън.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря пак! Безценни съвети от един всепризнат корифей и безспорен суперталант! Ще ги имам предвид!
  • Благодаря за всички коментари, и положителните, и негативните! Бих искал да помоля само за повече конкретност; не толкова като споделяне, колкото като оценка за качествата на "стиха" - идея, ритъм, рима, образност и т.н.
  • На мен ми хареса ....чувствала съм се така....
  • Поздрав!
  • Интересен стих. Привет!
  • Усмихни се..така по-бьрзо преминава умората..
    Поздрав!
Предложения
: ??:??