8 сент. 2017 г., 22:45

Умора 

  Поэзия
313 1 7

Умора тегне във очите...

Кошмари вплитат се в сънят!

Човекът потен се събужда

И пита се къде пропадна любовта!

Сън реалност, сън измама...

Сън прокуден е от двама.

Пияница бърбори нещо неразбрано.

Момиче тъжно свири на пиано. 

А гарванът на гарвана окото пази...

И защо ли!? Може би от нашите гавази.

Тих Бял Дунав се вълнува!

Циганка пияна там във тъмното ни псува.

Българио, за тебе те умряха...

И за какво!? За криворазбраното ни потекло.

Плачи сърце поета е невинен.

Той просто е драскача със перо.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се когато съм разбран!Прегръдки момичета!До нови!☺Васе,Люси ☺!
  • Точно, язвително..
  • Голяма мъка е този живот-, "гарван гарвана окотопази" Поздрави!
  • Благодаря Гавраиле за коментара!Радвам се когато съм разбран!До нови !!!☺
  • Прав си.Умора и безизходица.Улучил си целта.
    Поздрав!
  • Благодаря Пчеличке!Хубав уйкент!До нови!☺☺☺
  • Тъжно, Ангелче. Но с малко думи си казал много. Поздрави, приятелю.
Предложения
: ??:??