Умора
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в сънят!
Човекът потен се събужда
И пита се къде пропадна любовта!
Сън реалност, сън измама...
Сън прокуден е от двама.
Пияница бърбори нещо неразбрано.
Момиче тъжно свири на пиано.
А гарванът на гарвана окото пази...
И защо ли!? Може би от нашите гавази.
Тих Бял Дунав се вълнува!
Циганка пияна там във тъмното ни псува.
Българио, за тебе те умряха...
И за какво!? За криворазбраното ни потекло.
Плачи сърце поета е невинен.
Той просто е драскача със перо.
© Ангел All rights reserved.
