Уморен
Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада.
Сълзите тъй разкаляха от мъка,
че туй сърце, дори да бе от камък,
пак щеше да пролее малко кръв...
Ала уви, момчето ще издъхне.
Напразно. От лъжи и безлюбовие.
Светът съвсем за кратко ще замлъкне
и ще прекръсти тялото му в спомен...
А дотогава няма да измоля нищо,
освен със блага дума някой, или близък,
тъй от неволя да попита - Жив ли си,
а аз - Добре дошъл си! Влизай...
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
