30 янв. 2020 г., 11:01

Уморен

591 1 5

 

Момчето е ужасно уморено.

Да ходи срещу вятъра на думите.

Да моли от любовни въжделения,

за обич, огладнял до лудост...

Но рухна отведнъж. Като грамада.

Сълзите тъй разкаляха от мъка, 

че туй сърце, дори да бе от камък, 

пак щеше да пролее малко кръв... 

Ала уви, момчето ще издъхне. 

Напразно. От лъжи и безлюбовие. 

Светът съвсем за кратко ще замлъкне  

и ще прекръсти тялото му в спомен... 

А дотогава няма да измоля нищо, 

освен със блага дума някой, или близък, 

тъй от неволя да попита - Жив ли си, 

а аз - Добре дошъл си! Влизай... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...