diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Jan 30, 2020, 11:01 AM

Уморен

589 1 5

 

Момчето е ужасно уморено.

Да ходи срещу вятъра на думите.

Да моли от любовни въжделения,

за обич, огладнял до лудост...

Но рухна отведнъж. Като грамада.

Сълзите тъй разкаляха от мъка, 

че туй сърце, дори да бе от камък, 

пак щеше да пролее малко кръв... 

Ала уви, момчето ще издъхне. 

Напразно. От лъжи и безлюбовие. 

Светът съвсем за кратко ще замлъкне  

и ще прекръсти тялото му в спомен... 

А дотогава няма да измоля нищо, 

освен със блага дума някой, или близък, 

тъй от неволя да попита - Жив ли си, 

а аз - Добре дошъл си! Влизай... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0