diesto (Данаил Антонов)
974 522
30.01.2020 г., 11:01 ч.

Уморен 

  Поезия » Философска
351 1 5

 

Момчето е ужасно уморено.

Да ходи срещу вятъра на думите.

Да моли от любовни въжделения,

за обич, огладнял до лудост...

Но рухна отведнъж. Като грамада.

Сълзите тъй разкаляха от мъка, 

че туй сърце, дори да бе от камък, 

пак щеше да пролее малко кръв... 

Ала уви, момчето ще издъхне. 

Напразно. От лъжи и безлюбовие. 

Светът съвсем за кратко ще замлъкне  

и ще прекръсти тялото му в спомен... 

А дотогава няма да измоля нищо, 

освен със блага дума някой, или близък, 

тъй от неволя да попита - Жив ли си, 

а аз - Добре дошъл си! Влизай... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??