18 авг. 2013 г., 20:46

Уморена от хорските лъжи

1K 0 6

Уморих се от хората и техните лъжи,

от света, в който живея и горя.

Нищо не е същото като преди -

не мога и не искам да търпя!

 

Сякаш не останаха достойни хора,

с които да мога да общувам.

Дълбоко в себе си чувствам умора

от правилата, на които робувам!

 

Всеки те използва за собствени цели,

тъпче те, мачка те и те наранява.

Нима всички човешки идеали са умрели?

Не! В това не искам да повярвам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Насето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Достойни хора? За тях май пишеше във фантастичните книги. Те са нещо от сорта на елфи и хобити, нали? Иначе много добро произведение.
  • С Ник!! Поздрав, Насето!
  • Не! Не вярвай!
    Доброто съществува!
  • "Всеки те използва за собствени цели,

    тъпче те, мачка те и те наранява.

    Нима всички човешки идеали са умрели?

    Не! В това не искам да повярвам!"
    --------------------------------------------------------
    Много точна и обективна картина на съвременната ни действителност!
    Актуален стих сътворен със завидно поетично майсторство!
  • Искрен и уморен стих, хареса ми много.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...