18 авг. 2013 г., 20:46

Уморена от хорските лъжи

1K 0 6

Уморих се от хората и техните лъжи,

от света, в който живея и горя.

Нищо не е същото като преди -

не мога и не искам да търпя!

 

Сякаш не останаха достойни хора,

с които да мога да общувам.

Дълбоко в себе си чувствам умора

от правилата, на които робувам!

 

Всеки те използва за собствени цели,

тъпче те, мачка те и те наранява.

Нима всички човешки идеали са умрели?

Не! В това не искам да повярвам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Насето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Достойни хора? За тях май пишеше във фантастичните книги. Те са нещо от сорта на елфи и хобити, нали? Иначе много добро произведение.
  • С Ник!! Поздрав, Насето!
  • Не! Не вярвай!
    Доброто съществува!
  • "Всеки те използва за собствени цели,

    тъпче те, мачка те и те наранява.

    Нима всички човешки идеали са умрели?

    Не! В това не искам да повярвам!"
    --------------------------------------------------------
    Много точна и обективна картина на съвременната ни действителност!
    Актуален стих сътворен със завидно поетично майсторство!
  • Искрен и уморен стих, хареса ми много.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...