Уморих се от хората и техните лъжи,
от света, в който живея и горя.
Нищо не е същото като преди -
не мога и не искам да търпя!
Сякаш не останаха достойни хора,
с които да мога да общувам.
Дълбоко в себе си чувствам умора
от правилата, на които робувам!
Всеки те използва за собствени цели,
тъпче те, мачка те и те наранява.
Нима всички човешки идеали са умрели?
Не! В това не искам да повярвам!
© Насето All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
