Уморих се от хората и техните лъжи,
от света, в който живея и горя.
Нищо не е същото като преди -
не мога и не искам да търпя!
Сякаш не останаха достойни хора,
с които да мога да общувам.
Дълбоко в себе си чувствам умора
от правилата, на които робувам!
Всеки те използва за собствени цели,
тъпче те, мачка те и те наранява.
Нима всички човешки идеали са умрели?
Не! В това не искам да повярвам!
© Насето All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
