18.08.2013 г., 20:46

Уморена от хорските лъжи

1K 0 6

Уморих се от хората и техните лъжи,

от света, в който живея и горя.

Нищо не е същото като преди -

не мога и не искам да търпя!

 

Сякаш не останаха достойни хора,

с които да мога да общувам.

Дълбоко в себе си чувствам умора

от правилата, на които робувам!

 

Всеки те използва за собствени цели,

тъпче те, мачка те и те наранява.

Нима всички човешки идеали са умрели?

Не! В това не искам да повярвам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достойни хора? За тях май пишеше във фантастичните книги. Те са нещо от сорта на елфи и хобити, нали? Иначе много добро произведение.
  • С Ник!! Поздрав, Насето!
  • Не! Не вярвай!
    Доброто съществува!
  • "Всеки те използва за собствени цели,

    тъпче те, мачка те и те наранява.

    Нима всички човешки идеали са умрели?

    Не! В това не искам да повярвам!"
    --------------------------------------------------------
    Много точна и обективна картина на съвременната ни действителност!
    Актуален стих сътворен със завидно поетично майсторство!
  • Искрен и уморен стих, хареса ми много.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...