Zlatka` (Някоя) Zlatka` (Някоя)
114
4 янв. 2008 г., 14:56

Уморени криле

754 0 1

 

Уморени криле

 

 

 

Устремена в небесата да лети,

копняла за небесни синкави простори,

птичка мъничка и бяла пред мен сега стои

със сетни сили преди очите да затвори.

 

От крехкото й тяло звук се чува тих,

сякаш иска нещо да ми каже.

Сякаш кротичко римува нежен и нечуван стих,

с който нещо искрено иска да разкаже...

 

Опита се да литне, но бе вече уморена.

Погледна ме със страх, но тъй спокойно...

Отпусна си крилете, въздъхна за последно

и пак към небето синьо обърна се неволно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0