Уморени криле
Уморени криле
Устремена в небесата да лети,
копняла за небесни синкави простори,
птичка мъничка и бяла пред мен сега стои
със сетни сили преди очите да затвори.
От крехкото й тяло звук се чува тих,
сякаш иска нещо да ми каже.
Сякаш кротичко римува нежен и нечуван стих,
с който нещо искрено иска да разкаже...
Опита се да литне, но бе вече уморена.
Погледна ме със страх, но тъй спокойно...
Отпусна си крилете, въздъхна за последно
и пак към небето синьо обърна се неволно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
