Zlatka` (Някоя) Zlatka` (Някоя)
114
Jan 4, 2008, 2:56 PM

Уморени криле

  Poetry
744 0 1

 

Уморени криле

 

 

 

Устремена в небесата да лети,

копняла за небесни синкави простори,

птичка мъничка и бяла пред мен сега стои

със сетни сили преди очите да затвори.

 

От крехкото й тяло звук се чува тих,

сякаш иска нещо да ми каже.

Сякаш кротичко римува нежен и нечуван стих,

с който нещо искрено иска да разкаже...

 

Опита се да литне, но бе вече уморена.

Погледна ме със страх, но тъй спокойно...

Отпусна си крилете, въздъхна за последно

и пак към небето синьо обърна се неволно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0