22 янв. 2011 г., 13:49

Уморени очи

1.4K 0 1

Една река потъва някъде в очите ти.
Опитва се сама със огън да се угаси.
Обзето в пламъци, гори сърцето ти,
в очите тъжни иска да се потопи.

Кипят от жегата във жар сълзите ти.
От зениците сякаш искат да се скрият.
По бузите се стичат, падат бавно на гърдите ти.
А ти се молиш в тишината да попият.

Потънали дълбоко в огъня горящите очи
поглеждат жално и какво да видят - самота.
Къде, по дяволите, са отишли всичките молби?
Изпратени към бога късно вечерта?


За миг се замисли дали горящите сълзи

не ти подсказват с шепот: "Хайде, спри!"

Стани! Но първо полегни и почини...

Покоя и почивката със радост прегърни.


Уморени от борбата да не бъдат сами...

Такива са очите ти, такъв си и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...