3 мая 2006 г., 13:33

УМОРИХ СЕ 

  Поэзия
1622 0 13
            УМОРИХ СЕ

Бавно вървя из Стария град,
покрай мене минават някакви хора,
калдъръмите прашни глухо кънтят
и сякаш усещат мойта умора.
Да! Уморих се да се боря със призраци,
да бъда винаги силна и смела.
Уморих се да ходя по прашните улици
и да твърдя, че глава пред нищо не бих свела.
Искам поне за миг да покажа,
че всъщност съм слаба и крехка
и само с поглед аз да докажа,
че имам нужда от любов и подкрепа.
Че имам нужда от мъничко нежност,
да ме чувстват само за миг уязвима,
а после пак да изправя главата си с гордост
и да се правя на силна и недостижима.


1.03.2000г.

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав! Много силен стих! Пишеш върховно...
  • Всеки има тази нужда,нали сме жени-колкото и силни,толкова и слаби...Чудесено!
  • Благодаря ви!Много ме радвате с коментарите си!!!
  • Поздрави!!!
    Всички сме много уязвими,но можем да бъдем и силни.
    Пожелавам ти и нежност и сила!
  • Браво, Миме! Много ми харесва! Дано следващия път, разхождайки се из Стария град, улиците радостно да звънят под нозете ти, защото там е толкова красиво!
  • Бъди силна и смела-ти намаш право да си друга Миме!???Поздрав!!!
  • ДА СТИХЧЕТО ТИ Е ДОБРО.БРАВО.
  • Благодаря ви искрено!Ценя много мненията ви!
  • Браво, Мими, много е хубаво!
  • рано е за умора, мила а момичетата сме "силния пол" за добро, или за зло поздрави за стиха
  • Хубаво е!
    Хареса ми!
  • Пленяващ и искрен стих за това което си ти.
    Запази силите си,ако трябва поспри и се
    загледай в лъчистата пътека на залязващото слънце над
    Стария град.
    Все пак трябва да имаш сили за да отвориш очите си когато
    момента настъпи.
    Поредния персонаж който приемам за реален.
    Трогателно откровение!!!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!!!
Предложения
: ??:??