УМОРИХ СЕ
УМОРИХ СЕ
Бавно вървя из Стария град,
покрай мене минават някакви хора,
калдъръмите прашни глухо кънтят
и сякаш усещат мойта умора.
Да! Уморих се да се боря със призраци,
да бъда винаги силна и смела.
Уморих се да ходя по прашните улици
и да твърдя, че глава пред нищо не бих свела.
Искам поне за миг да покажа,
че всъщност съм слаба и крехка
и само с поглед аз да докажа,
че имам нужда от любов и подкрепа.
Че имам нужда от мъничко нежност,
да ме чувстват само за миг уязвима,
а после пак да изправя главата си с гордост
и да се правя на силна и недостижима.
1.03.2000г.
Бавно вървя из Стария град,
покрай мене минават някакви хора,
калдъръмите прашни глухо кънтят
и сякаш усещат мойта умора.
Да! Уморих се да се боря със призраци,
да бъда винаги силна и смела.
Уморих се да ходя по прашните улици
и да твърдя, че глава пред нищо не бих свела.
Искам поне за миг да покажа,
че всъщност съм слаба и крехка
и само с поглед аз да докажа,
че имам нужда от любов и подкрепа.
Че имам нужда от мъничко нежност,
да ме чувстват само за миг уязвима,
а после пак да изправя главата си с гордост
и да се правя на силна и недостижима.
1.03.2000г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Иванова Все права защищены
