3.05.2006 г., 13:33

УМОРИХ СЕ

1.9K 0 13
            УМОРИХ СЕ

Бавно вървя из Стария град,
покрай мене минават някакви хора,
калдъръмите прашни глухо кънтят
и сякаш усещат мойта умора.
Да! Уморих се да се боря със призраци,
да бъда винаги силна и смела.
Уморих се да ходя по прашните улици
и да твърдя, че глава пред нищо не бих свела.
Искам поне за миг да покажа,
че всъщност съм слаба и крехка
и само с поглед аз да докажа,
че имам нужда от любов и подкрепа.
Че имам нужда от мъничко нежност,
да ме чувстват само за миг уязвима,
а после пак да изправя главата си с гордост
и да се правя на силна и недостижима.


1.03.2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав! Много силен стих! Пишеш върховно...
  • Всеки има тази нужда,нали сме жени-колкото и силни,толкова и слаби...Чудесено!
  • Благодаря ви!Много ме радвате с коментарите си!!!
  • Поздрави!!!
    Всички сме много уязвими,но можем да бъдем и силни.
    Пожелавам ти и нежност и сила!
  • Браво, Миме! Много ми харесва! Дано следващия път, разхождайки се из Стария град, улиците радостно да звънят под нозете ти, защото там е толкова красиво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...