13 дек. 2006 г., 21:56
Уморих се
Уморих се от тъжните спомени!
Кой направи ми тази магия?
Като плевели пуснали корени,
те превърнаха мене в пустиня.
Уморих се от многото думи -
тежки камъни в мойте джобове!
С тях вървя по дългите друми,
а в сърцето - забити ножове.
Уморих се ръце да подавам,
а да няма никой насреща,
до пропаст сама да заставам
на ръба и да търся надежда!
Уморих се да бъда добра -
да прощавам и все да разбирам,
да отварям таз тежка врата,
а прагът със сълзи да поливам!
© Людмила Нилсън Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Продължавай все така! Пишеш много хубаво и метафорично...
-
Уморих се ръце да подавам,
а да няма никой насреща,
Страхотех е стиха ти!!! -
разбирам те, но не ти отива да си уморена
-
Много е хубаво!
-
Имаш няколко приятелки,които са насреща ти,
винаги с теб в добро и зло!!!
Горе главата,момиче мило,и се усмихни!
-
Благодаря на всички!!!
-
Страхотна си! Докосват думите ти! Браво, мила, сърдечни поздрави!
-
Кити, твоята мисия е да бъдеш такава, каквато си. Човек никога не се уморява да прави добро.За стиха- нямам думи. Велик е.
-
Аз те харесвам такава добричка, а който не те харесва си е за негов а сметка!!!
Много хубав стих, Кити!!! Поздрави!!! -
Хубав стих! Поздрав!
-
Страхотен стих!
-
Много ми хареса!
Браво! -
Уморително е Кити, да
ала важно е това, върви
не спирай, подай ръка,
и още нещо себе си бъди.
Поздрав и усмивка мила. -
Уморително е, разбирам те, но продължавай, защото добротата винаги бива възнаградена, ако не в тоз, то в друг живот!
-
Поздрав и от мен... и горе главата!
От хоризонта се подава първият слънчев лъч и те погалва по косите...
а с него и една топла мъжка длан
-
Харесва ми!
Много доббе!
6!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
