Уморих се
Уморих се от тъжните спомени!
Кой направи ми тази магия?
Като плевели пуснали корени,
те превърнаха мене в пустиня.
Уморих се от многото думи -
тежки камъни в мойте джобове!
С тях вървя по дългите друми,
а в сърцето - забити ножове.
Уморих се ръце да подавам,
а да няма никой насреща,
до пропаст сама да заставам
на ръба и да търся надежда!
Уморих се да бъда добра -
да прощавам и все да разбирам,
да отварям таз тежка врата,
а прагът със сълзи да поливам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
