Dec 13, 2006, 9:56 PM

Уморих се

  Poetry
1.2K 0 16

Уморих се от тъжните спомени!

Кой направи ми тази магия?

Като плевели пуснали корени,

те превърнаха мене в пустиня.

Уморих се от многото думи -

тежки камъни в мойте джобове!

С тях вървя по дългите друми,

а в сърцето - забити ножове.

Уморих се ръце да подавам,

а да няма никой насреща,

до пропаст сама да заставам

на ръба и да търся надежда!

Уморих се да бъда добра -

да прощавам и все да разбирам,

да отварям таз тежка врата,

а прагът със сълзи да поливам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавай все така! Пишеш много хубаво и метафорично...
  • Уморих се ръце да подавам,

    а да няма никой насреща,
    Страхотех е стиха ти!!!
  • разбирам те, но не ти отива да си уморена
  • Много е хубаво!
  • Имаш няколко приятелки,които са насреща ти,
    винаги с теб в добро и зло!!!
    Горе главата,момиче мило,и се усмихни!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...