Умри, народе закърнели,

светли бъднини не заслужаваш ти,

със свойта простотия, таз сила нова,

ти всичко хубаво затри!

Умри, не си за тоз свят годен

и малкия Ганьо у себе си убий,

че от длъжност неизменна воден

и Бога шута ще ти бий.

Напред, Азис ще бъде слънце,

което във душите грей,

напред, ни стрък трева ще видиш

там, гдето българин живей.

Несвестен си и си безсрамен!

О, излез от историята веч,

духовно оскверни земите,

които някой завладял е с меч.

Тъй българите, мои братя,

съсипваха живота си,

щом настоящето е тъй непоносимо,

Бог да е при мен на старини!

България потъна в лайна

на достославний тоз рушвет,

а ний в борба за хляба

вършим подвизи безчет…

Да, родината ни години

пресветли преживя,

герои имали сме ние,

но имената са забравени. Ура!

Време е поне писмеността наша

да научим, народе мил,

стига само алкохолът

мозъците ни е пил.

Че настъпва тежко скотско време

и какво ще правиш ти, балканский син?

Покоряваш се като магаре,

без дори да поискаш вазелин.

А вий, които цяло племе

повлякохте из мъртвина,

по-добре въжето си теглете

и отървете тоз народ и таз страна.

Невярващи във права вяра,

сеятели на подкупи измамни,

така и не видяхме ваш’та мяра,

лица все високопоставни.

Бъдете все към туй вий устремени,

о, продажници безброй,

отци на родното паденье,

как да ви гръмне няма кой?

Но българинът ще живее

във всенародна нищета,

псувнята мощна ще се лее

с годините докрай света!