Умря любовта
Не искам никога да те загубя,
всичко истинско си ти за мен,
но ако умра преди да се събудя,
ще отрониш ли една сълза за мен?!
Ще плачеш ли за моята любов,
ще страдаш ли когато няма да ме има,
ще ти липсвам ли в твоя живот,
може би, но мен няма да ме има.
Тихо ти за мене ще ридаеш,
защо проклинаш своята съдба?
Виновен си и си го знаеш,
загуби една любима жена.
С нея загуби и всичко красиво,
което тя с любов ти дари,
не гледай тъжно, унило,
по пътя свой ти върви!
Знам, ще ти тежи тази раздяла,
мъка ще мъчи твойто сърце,
споменът ще навява омраза,
но аз за тебе нямам сърце.
Ти не вярваш, че може да плачеш,
за мене и моите сини очи,
не вярваш, че може да страдаш,
и за мене така силно да те боли!
Ти ще разбереш какво значи болка,
ще плачеш за моята нежна любов,
но да се върна аз няма да мога,
не си нужен вече на моя живот.
Аз не исках никога да те загубя,
всичко истинско бе ти за мен,
но умря преди да се събудя,
умря във мене любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиска Георгиева Все права защищены
БРАВО! 
