27 янв. 2007 г., 22:13

Умряла душа

1.1K 0 3

Убий ме, не мога да живея
повече така,
убий ме, не мога вече
да бъда сама.
Не ме гледай в очите,
защото те се удавиха в сълзи,
погледни ме ти в лицето
преди смъртта да го срази.
Вземи ножа и отрежи
кичур от косата ми,
до сърцето си го постави.
Целуни ме и бавно ме убивай,
не, не спирай, не ме жали,
нека болката изгаря тялото ми,
нека сълзите обливат лицето ми,
нека спрат ударите на сърцето ми.
Но не не спирай да ме гледаш в очите,
но не, само не плачи,
удави тез очи зелени,
разби на прах и моите мечти.
Ето и последният ми дъх дойде,
вземи ме и отнеси ме на ръце
там до паметника бял,
където за последна твоя си ме видял.
Вземи ножа и извади сърцето ми,
целуни го нежно и с кървави устни
целуни лицето  ми.
Уби ме, жива или мъртва,
без значение за мене е това,
защото аз не мога да живея
с мъртва душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Мотовили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...