Умряла душа
Убий ме, не мога да живея
повече така,
убий ме, не мога вече
да бъда сама.
Не ме гледай в очите,
защото те се удавиха в сълзи,
погледни ме ти в лицето
преди смъртта да го срази.
Вземи ножа и отрежи
кичур от косата ми,
до сърцето си го постави.
Целуни ме и бавно ме убивай,
не, не спирай, не ме жали,
нека болката изгаря тялото ми,
нека сълзите обливат лицето ми,
нека спрат ударите на сърцето ми.
Но не не спирай да ме гледаш в очите,
но не, само не плачи,
удави тез очи зелени,
разби на прах и моите мечти.
Ето и последният ми дъх дойде,
вземи ме и отнеси ме на ръце
там до паметника бял,
където за последна твоя си ме видял.
Вземи ножа и извади сърцето ми,
целуни го нежно и с кървави устни
целуни лицето ми.
Уби ме, жива или мъртва,
без значение за мене е това,
защото аз не мога да живея
с мъртва душа.
© Вили Мотовили All rights reserved.
