9 сент. 2018 г., 09:14

Умълчаха ме

1K 2 10

Умълчаха ме, умълчах се!

Замълчах си, премълчах го!

Замлъкнах, мълча си...

Мълча по рождение,

по участ, по орисия,

по неволя, по възпитание...

Мълча за късмет,

мълча по призвание,

и по професия.

Мълча по любов!

"Мълчанието е злато!"

Измълчах всичко,

за което трябваше да си мълча.

Мълчах наистина,

но не съм мълчалива, 

и толкова неща

не искам да мълча,

а да ти кажа...

Днес, 27.07.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Този свободен стих е публикуван да първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 27.07.2016 г. в 20.18 часа

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Дари, да така е, мълчанието може да бъде и от страх, и от любов, и защото така трябва, по писан или по неписан закон на човешкото битие. Като се замисля даже съществува и понятието "обет за мълчание". Желая вдъхновение и смелост на всички творци!
  • Важното е, че не си мълчала от страх
    Много си казала с това си мълчание тук
  • Благодаря ти за допълнението, да минава за мъдър, но само понякога, а по заглавието си личи, че става въпрос за нещо повече, а не е само игра с корена на думата в българския език. Учителката ми по български език го хареса много! Поздрави!
  • Ха-ха, в Библията има и още един текст, който се отнася и за двата пола :
    Даже и глупавият, когато мълчи, минава за мъдър.
  • Благодаря ти, Доче! Наистина е красиво да го чуеш! Радвам се, че ти хареса!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...