9.09.2018 г., 9:14

Умълчаха ме

1K 2 10

Умълчаха ме, умълчах се!

Замълчах си, премълчах го!

Замлъкнах, мълча си...

Мълча по рождение,

по участ, по орисия,

по неволя, по възпитание...

Мълча за късмет,

мълча по призвание,

и по професия.

Мълча по любов!

"Мълчанието е злато!"

Измълчах всичко,

за което трябваше да си мълча.

Мълчах наистина,

но не съм мълчалива, 

и толкова неща

не искам да мълча,

а да ти кажа...

Днес, 27.07.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Този свободен стих е публикуван да първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 27.07.2016 г. в 20.18 часа

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Дари, да така е, мълчанието може да бъде и от страх, и от любов, и защото така трябва, по писан или по неписан закон на човешкото битие. Като се замисля даже съществува и понятието "обет за мълчание". Желая вдъхновение и смелост на всички творци!
  • Важното е, че не си мълчала от страх
    Много си казала с това си мълчание тук
  • Благодаря ти за допълнението, да минава за мъдър, но само понякога, а по заглавието си личи, че става въпрос за нещо повече, а не е само игра с корена на думата в българския език. Учителката ми по български език го хареса много! Поздрави!
  • Ха-ха, в Библията има и още един текст, който се отнася и за двата пола :
    Даже и глупавият, когато мълчи, минава за мъдър.
  • Благодаря ти, Доче! Наистина е красиво да го чуеш! Радвам се, че ти хареса!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...