9 сент. 2020 г., 15:13

Универсум 

  Поэзия » Философская
590 3 10

Единствен Господ ни лекува:

каквото сторим,туй ни се дарява. 

Повикай обич, любовта е ехо !

И щедър жест е за труда успеха.

Умира болката и смъртта е близо. 

А Господ: гледа и  ти отнема грижите. 

Но в битието любовта ти още живее. 

А ти,в тишината с небесни птици пееш!

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара и поздравите, Латинка-Златна!
    Честита Първа Пролет!
  • "Единствен Господ ни лекува
    ...
    Повикай обич, любовта е ехо!"
    Така е. Бог ни отнема и грижите.

    Честит празник, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите Иван и Дарина!
  • Писах ти
  • Много топъл и сърдечен стих! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Ако сравним няколко исторически катастрофи в дългосрочен план, обърнати назад:не бих се поколебал да поставя 9.9.44г.като сравнения с 1014г.и смъртта на Цар Самуил!
  • Обичам кратките поетични форми. Особено твоите, Стойчо!
    Да си спомним и за големия празник 9-ти септември, на който Бог абдикира от България.
  • Благодаря ви Жени и Румяна!
  • Един е Той
    с любов ни гледа
    с пълни шепи дава
    и грижите и болките отнема
    смъртта в почивка дори обръща
    едничко нещо иска
    ЛЮБОВ да имаме в сърцата!
    Поздравления
  • Много топъл, човешки стих, Стойчо... Бог да е с теб!
Предложения
: ??:??