Sep 9, 2020, 3:13 PM

Универсум

830 3 10

Единствен Господ ни лекува:

каквото сторим,туй ни се дарява. 

Повикай обич, любовта е ехо !

И щедър жест е за труда успеха.

Умира болката и смъртта е близо. 

А Господ: гледа и  ти отнема грижите. 

Но в битието любовта ти още живее. 

А ти,в тишината с небесни птици пееш!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...