29 окт. 2007 г., 09:14

Untitled

998 0 6
Преди години имах много добър приятел.
Той ме помоли да прекарам само три денонощия с него, за да видим дали ще се получи между нас.
За тези три дни аз го обикнах повече от всичко на света.
Когато той ме помоли да се омъжа за него, аз казах да.
Пред олтара той ме целуна и ми каза, че никога няма да ме изостави.
Живяхме заедно дълго и щастливо. Но един ден се скарахме жестоко.
Той беше ядосан, а аз му се развиках. Тогава той ме удари, но не беше много силно. Но все пак ме ядоса много.
Вечерта се правех на заспала, когато той се върна и заспа.
Аз станах тихо от леглото извадих един куфар, и си събрах багажа.
Скрих куфара под леглото и отново легнах. На сутринта станах преди него и си тръгнах.
Напуснах го. След ден-два той получи писмо от мен, но то не беше обикновено, но беше за развод.
След година-две аз бях отново щастлива, но с другото момче. Когато второто момче ми предложи, аз отново казах да.
Но когато попитаха дали някой е несъгласен за наши брак,
чу се в тишината: "Аз не съм съгласен!". Когато се обърнах и видях, че това е той, попитах го защо.
А той ми отговори: "Защото ти си все още моя съпруга".  Тогава аз не проумях, а той ми каза, че документите за
развода са фалшиви. Аз малко се зарадвах. Но когато се почудих какво да правя, аз отново избягах, но двете момчета
тичаха след мен, викайки името ми. Но една приятелка ме взе и ме измъкна. Трябваха ми само месец-два, за да осъзная,
че обичам него, а към второто момче - само приятелство. Сега седя и ти разказвам това, защото очаквам отново да се
намесиш, но ако не ме обичаш, ще те разбера. Но искам да знаеш, че аз винаги ще те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...