29.10.2007 г., 9:14

Untitled

987 0 6
Преди години имах много добър приятел.
Той ме помоли да прекарам само три денонощия с него, за да видим дали ще се получи между нас.
За тези три дни аз го обикнах повече от всичко на света.
Когато той ме помоли да се омъжа за него, аз казах да.
Пред олтара той ме целуна и ми каза, че никога няма да ме изостави.
Живяхме заедно дълго и щастливо. Но един ден се скарахме жестоко.
Той беше ядосан, а аз му се развиках. Тогава той ме удари, но не беше много силно. Но все пак ме ядоса много.
Вечерта се правех на заспала, когато той се върна и заспа.
Аз станах тихо от леглото извадих един куфар, и си събрах багажа.
Скрих куфара под леглото и отново легнах. На сутринта станах преди него и си тръгнах.
Напуснах го. След ден-два той получи писмо от мен, но то не беше обикновено, но беше за развод.
След година-две аз бях отново щастлива, но с другото момче. Когато второто момче ми предложи, аз отново казах да.
Но когато попитаха дали някой е несъгласен за наши брак,
чу се в тишината: "Аз не съм съгласен!". Когато се обърнах и видях, че това е той, попитах го защо.
А той ми отговори: "Защото ти си все още моя съпруга".  Тогава аз не проумях, а той ми каза, че документите за
развода са фалшиви. Аз малко се зарадвах. Но когато се почудих какво да правя, аз отново избягах, но двете момчета
тичаха след мен, викайки името ми. Но една приятелка ме взе и ме измъкна. Трябваха ми само месец-два, за да осъзная,
че обичам него, а към второто момче - само приятелство. Сега седя и ти разказвам това, защото очаквам отново да се
намесиш, но ако не ме обичаш, ще те разбера. Но искам да знаеш, че аз винаги ще те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...