ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
23 февр. 2017 г., 00:24

Употребени 

  Поэзия » Философская
1535 4 11

 

                                                           Употребени

 

                                            Жестоко е да нямаш вече Вяра,

                                            да бродиш със наведена глава,

                                            да палиш недопушена цигара,

                                            захвърлена във мократа трева.

 

                                            Животът ни надеждите погреба,

                                            и лутаме се  в лепкавата кал,

                                            Моралът ни е „втора употреба”,

                                            герои сме във пошъл сериал.

 

                                            Научихме се да  мълчим,

                                            да плачем без сълзи, без стон,

                                            без свян лъжата да простим,

                                            на всеки, възкачен на трон.

 

                                            Посвикнахме май с дрипавата същност,

                                            предлагана ни „щедро” от света,

                                            със „секънд хендската” ни външност,

                                            и  се  харесваме  така.

 

                                            Но огледалото не крие,

                                            сканира то душите ни без срам,

                                            и може най-внезапно да открие,

                                            Доброто, що останало е там.

 

© Христо Паничаров Все права защищены

Пак се получи мрачничко, но това не зависи от мене.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??