ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
Feb 23, 2017, 12:24 AM

Употребени 

  Poetry » Phylosophy
1354 4 11

 

                                                           Употребени

 

                                            Жестоко е да нямаш вече Вяра,

                                            да бродиш със наведена глава,

                                            да палиш недопушена цигара,

                                            захвърлена във мократа трева.

 

                                            Животът ни надеждите погреба,

                                            и лутаме се  в лепкавата кал,

                                            Моралът ни е „втора употреба”,

                                            герои сме във пошъл сериал.

 

                                            Научихме се да  мълчим,

                                            да плачем без сълзи, без стон,

                                            без свян лъжата да простим,

                                            на всеки, възкачен на трон.

 

                                            Посвикнахме май с дрипавата същност,

                                            предлагана ни „щедро” от света,

                                            със „секънд хендската” ни външност,

                                            и  се  харесваме  така.

 

                                            Но огледалото не крие,

                                            сканира то душите ни без срам,

                                            и може най-внезапно да открие,

                                            Доброто, що останало е там.

 

© Христо Паничаров All rights reserved.

Пак се получи мрачничко, но това не зависи от мене.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??