Употребени
Употребени
Жестоко е да нямаш вече Вяра,
да бродиш със наведена глава,
да палиш недопушена цигара,
захвърлена във мократа трева.
Животът ни надеждите погреба,
и лутаме се в лепкавата кал,
Моралът ни е „втора употреба”,
герои сме във пошъл сериал.
Научихме се да мълчим,
да плачем без сълзи, без стон,
без свян лъжата да простим,
на всеки, възкачен на трон.
Посвикнахме май с дрипавата същност,
предлагана ни „щедро” от света,
със „секънд хендската” ни външност,
и се харесваме така.
Но огледалото не крие,
сканира то душите ни без срам,
и може най-внезапно да открие,
Доброто, що останало е там.
© Христо Паничаров All rights reserved.
