Топло, слънце  и море...
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се  моментът, в който той, подпийнал я прегърне.
И в догарящия ден се потопи 
в алгоритмите на нейните задъхвания.
А очите й седефено блестят във мрака, 
в себе си несигурност поели.
Животът никой, никога не чака,
защо да вярва, че те са изкючение?
Уловил тревога във въздишка,
нежно, с пръст, брадата й ще вдигне.
Ще падне в нейните очи, 
и с топли устни сигурност ще обещае.
А после усмихнати, по залез,
двама - слели се в едно ще отлетят към Рая.

Ф.