Топло, слънце и море...
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се моментът, в който той, подпийнал я прегърне.
И в догарящия ден се потопи
в алгоритмите на нейните задъхвания.
А очите й седефено блестят във мрака,
в себе си несигурност поели.
Животът никой, никога не чака,
защо да вярва, че те са изкючение?
Уловил тревога във въздишка, ...