red_rosse (Цвети Пеева)
104 1154
27 мая 2008 г., 11:26

Ураган 

  Поэзия
1003 0 7
 

Като писък искам да се врежа

надълбоко в твоя собствен мрак.

Като ужас ням да се оглеждам

в твойте ириси. До дъното им чак.

 

Като болка да прережа сетивата,

като мраз да пъпля по плътта.

Като рана да загнивам във душата,

разума ти с дъх да умъртвя.

 

Като сто стихии мойте пръсти

тебе да пребродят. Ураган

да разпъва ветрове на кръстове,

а душата ми да се пречиства там.

 

За да ме запомниш като бедствие

сред живота си. Като съдба,

страшна и безпаметно болезнена...

Искам просто да оставя в теб следа.

 

И когато няма да ме има,

да възкръсва в тебе мисълта,

че била съм. Че през теб съм минала.

Ала твоя никога не съм била...

 

http://www.youtube.com/watch?v=1MywEoJPTSs&feature=related

 

© Цвети Пеева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??