Ураган
Като писък искам да се врежа
надълбоко в твоя собствен мрак.
Като ужас ням да се оглеждам
в твойте ириси. До дъното им чак.
Като болка да прережа сетивата,
като мраз да пъпля по плътта.
Като рана да загнивам във душата,
разума ти с дъх да умъртвя.
Като сто стихии мойте пръсти
тебе да пребродят. Ураган
да разпъва ветрове на кръстове,
а душата ми да се пречиства там.
За да ме запомниш като бедствие
сред живота си. Като съдба,
страшна и безпаметно болезнена...
Искам просто да оставя в теб следа.
И когато няма да ме има,
да възкръсва в тебе мисълта,
че била съм. Че през теб съм минала.
Ала твоя никога не съм била...
http://www.youtube.com/watch?v=1MywEoJPTSs&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
