Понякога си мислим, че живеем... -
за кратък флирт или за нощ една.
След седмица над същото се смеем,
прегърнати със свойта Самота.
Мигът вълшебен вече отлетял е
нелипсващо и някак непотребно.
Дълбоко Любовта приспана е.
А Чувствата - продадени на дребно.
Така опостушено е Сърцето,
оглозгани до кокал са Мечтите...
И... отначало - пак сме там, където
започват и завършват дните ни -
във Нищото. Математически
е АБСОЛЮТНА НУЛА, минус-плюс Безкрайност...
Задача втора: На едно Обичане
да изчислите приблизителната трайност.
© Росица Чакърова Все права защищены
Но ние всички се бъхтим над решението, нали?!
Хареса ми, поздрав!