Урбаникус
Тежи небе над мъртвите села.
Прибран е жертвеният сенокос.
Дъждовни станове тъкат платна
кенарени за неочакван гост.
Тъй рано тази вечер притъмня,
а мракът, куцайки във дрипа синя,
разтърси кръчмицата с дрезгав глас,
запял над чашата си с вино.
Снишиха се подгизнали стрехи
и къщите – аха, да рухнат,
изригнаха прозорци и врати,
и сенките им извехтели хукнаха
по стъпките ни към бетонения град
да се промъкнат в мислите ни каменни,
и сепна ни тревожният набат
в плача на старата камбана.
На късна есен задъхтя нощта,
преметна сетне почернели менци.
И дълго, дълго никой не заспа,
огрян от свещи хризантемени.
Цигулки крехки с нежни силуети,
с вдървени пръсти тишината ронеха…
… а пуканките на забравата, горещи,
сред Божите сълзи се гонеха!
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Върна ме в детството, за което... ти благодаря!
-
много описателно, премерено, поднесено на високо ниво ! възхити ме ! поздрав !6!за съжаление няма по-висока оценка!
-
Постигнала си сетивна образност, Валентина.
Особено описанието на мрака /втори куплет/.
Много впечатляващ стих!
Поздрав! -
Много ми хареса!
Браво! -
Прекрасно стихотворение!С удоволствие прочетох!
-
за мен финалът е "огрян от свещи хризантемени".
последната строфа някак ми разми чудесното усещане от прочита.
а стихът ти е много много добър и картинен. поздравления! -
Прекрасен стих! Поздравление!
-
:О) Прекрасно пишеш :О) така чувствено и мило описваш страшния живот :О)БРАВОООО!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
