yotovava (Валентина Йотова)
2505 20922
9 апр. 2009 г., 09:40

Урбаникус 

  Поэзия » Философская
856 1 8

Тежи небе над мъртвите села.
Прибран е жертвеният сенокос.
Дъждовни станове тъкат платна
кенарени за неочакван гост.

Тъй рано тази вечер притъмня,
а мракът, куцайки във дрипа синя,
разтърси кръчмицата с дрезгав глас,
запял над чашата си с вино.

Снишиха се подгизнали стрехи
и къщите – аха, да рухнат,
изригнаха прозорци и врати,
и сенките им извехтели хукнаха

по стъпките ни към бетонения град
да се промъкнат в мислите ни каменни,
и сепна ни тревожният набат
в плача на старата камбана.

На късна есен задъхтя нощта,
преметна сетне почернели менци.
И дълго, дълго никой не заспа,
огрян от свещи хризантемени.

Цигулки крехки с нежни силуети,
с вдървени пръсти тишината ронеха…
… а пуканките на забравата, горещи,
сред Божите сълзи се гонеха!

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Върна ме в детството, за което... ти благодаря!
  • много описателно, премерено, поднесено на високо ниво ! възхити ме ! поздрав !6!за съжаление няма по-висока оценка!
  • Постигнала си сетивна образност, Валентина.
    Особено описанието на мрака /втори куплет/.
    Много впечатляващ стих!
    Поздрав!
  • Много ми хареса!
    Браво!
  • Прекрасно стихотворение!С удоволствие прочетох!
  • за мен финалът е "огрян от свещи хризантемени".
    последната строфа някак ми разми чудесното усещане от прочита.

    а стихът ти е много много добър и картинен. поздравления!
  • Прекрасен стих! Поздравление!
  • :О) Прекрасно пишеш :О) така чувствено и мило описваш страшния живот :О)БРАВОООО!!!
Предложения
: ??:??