Урбаникус
Тежи небе над мъртвите села.
Прибран е жертвеният сенокос.
Дъждовни станове тъкат платна
кенарени за неочакван гост.
Тъй рано тази вечер притъмня,
а мракът, куцайки във дрипа синя,
разтърси кръчмицата с дрезгав глас,
запял над чашата си с вино.
Снишиха се подгизнали стрехи
и къщите – аха, да рухнат,
изригнаха прозорци и врати,
и сенките им извехтели хукнаха
по стъпките ни към бетонения град
да се промъкнат в мислите ни каменни,
и сепна ни тревожният набат
в плача на старата камбана.
На късна есен задъхтя нощта,
преметна сетне почернели менци.
И дълго, дълго никой не заспа,
огрян от свещи хризантемени.
Цигулки крехки с нежни силуети,
с вдървени пръсти тишината ронеха…
… а пуканките на забравата, горещи,
сред Божите сълзи се гонеха!
© Валентина Йотова All rights reserved.
