23 окт. 2010 г., 11:49

Урбанизация... безпомощно 

  Поэзия
803 0 8

Късно е.

Тихо е.

Неволно погледнах светещото нахалство

на  телевизора.

Жена докосва роза.

Сърцето ми трепна.

Беше реклама на банка.

Сърцето ми се сви.

Няколко паяжини с всички сили искаха

да ми  попречат.

Пуснах забравена музика.

-„ росни ми росни, росице...

да ми умиеш лицесо... че ми изгоре сърцесо...”

Сърцето ми трепна.

Тъжно ми е.

Хубаво ми е.

Заспивам - дано поне да сънувам...

... росата...

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??