23 oct 2010, 11:49

Урбанизация... безпомощно 

  Poesía
784 0 8

Късно е.

Тихо е.

Неволно погледнах светещото нахалство

на  телевизора.

Жена докосва роза.

Сърцето ми трепна.

Беше реклама на банка.

Сърцето ми се сви.

Няколко паяжини с всички сили искаха

да ми  попречат.

Пуснах забравена музика.

-„ росни ми росни, росице...

да ми умиеш лицесо... че ми изгоре сърцесо...”

Сърцето ми трепна.

Тъжно ми е.

Хубаво ми е.

Заспивам - дано поне да сънувам...

... росата...

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??