Урбанизация... безпомощно
Късно е.
Тихо е.
Неволно погледнах светещото нахалство
на телевизора.
Жена докосва роза.
Сърцето ми трепна.
Беше реклама на банка.
Сърцето ми се сви.
Няколко паяжини с всички сили искаха
да ми попречат.
Пуснах забравена музика.
-„ росни ми росни, росице...
да ми умиеш лицесо... че ми изгоре сърцесо...”
Сърцето ми трепна.
Тъжно ми е.
Хубаво ми е.
Заспивам - дано поне да сънувам...
... росата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
