Късно е.
Тихо е.
Неволно погледнах светещото нахалство
на телевизора.
Жена докосва роза.
Сърцето ми трепна.
Беше реклама на банка.
Сърцето ми се сви.
Няколко паяжини с всички сили искаха
да ми попречат.
Пуснах забравена музика.
-„ росни ми росни, росице...
да ми умиеш лицесо... че ми изгоре сърцесо...”
Сърцето ми трепна.
Тъжно ми е.
Хубаво ми е.
Заспивам - дано поне да сънувам...
... росата...
© Георги Колев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
