diesto (Данаил Антонов)
1039 617
4 дек. 2019 г., 10:19

Урочасник. 

  Поэзия » Любовная, Философская
518 4 2


Понякога от мракът се завръщам.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там.
На демони добър приятел станах.
Аз толкоз мъка имам да раздам, 
че Дявола дори от жал разплаках...
- Ще я намериш при разлюбени жени, 
чиито дал си им от себе си на части - 
сърце, любов, страдание, сълзи 
и толкова пожар в, несподелени страсти. 
Ще диря до последният си дъх! 
Да пази Бог, щом гасна от свещица! 
Крило от прилеп. Зъбите на плъх. 
Перо от гарван. Косъм от вълчица. 
Тежко да е, и горко на душите ви! 
От моята ви дадох. За обичане. 
Кълна ви се, аз може да съм никой, 
против уроки, обаче се закичайте... 

 

Стихопат. 

 

 

  

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много заплашително..
    Хубаво е.
  • "- Ще я намериш при разлюбени жени,
    чиито дал си им от себе си на части - "
    тук е скрита много истина...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??