19 янв. 2008 г., 11:20

Урок за Бог

858 0 12
Поиска Бог от мене разрешение,
(какво, че е всевластен всъщност Той)
да пише за света стихотворения.
Любов - да е лирически герой.

Отвърнах Му, че трябва да помисля.
Какво от туй, че Той е господ - Бог?
Стихът, кристално чист е като истина
и няма Ад, най-вече за Любов...

Не се обиди. Каза, че ще чака.
Въпросът Му, ужасно ми тежи.
По Хамлетовски в мен дилема сякаш
крещи неистово - to be or not to be!

Реших накрая. Словото е земно.
Той нека си господства над света.
Поезията нека е нагледна,
загадка да е нека Любовта...

Бог се усмихна нежно и ми рече:
"Увличам се понякога и аз.
За стихове не ще мечтая вече,
поетът там единствен има власт!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...