19.01.2008 г., 11:20

Урок за Бог

855 0 12
Поиска Бог от мене разрешение,
(какво, че е всевластен всъщност Той)
да пише за света стихотворения.
Любов - да е лирически герой.

Отвърнах Му, че трябва да помисля.
Какво от туй, че Той е господ - Бог?
Стихът, кристално чист е като истина
и няма Ад, най-вече за Любов...

Не се обиди. Каза, че ще чака.
Въпросът Му, ужасно ми тежи.
По Хамлетовски в мен дилема сякаш
крещи неистово - to be or not to be!

Реших накрая. Словото е земно.
Той нека си господства над света.
Поезията нека е нагледна,
загадка да е нека Любовта...

Бог се усмихна нежно и ми рече:
"Увличам се понякога и аз.
За стихове не ще мечтая вече,
поетът там единствен има власт!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...