Урок за Бог
(какво, че е всевластен всъщност Той)
да пише за света стихотворения.
Любов - да е лирически герой.
Отвърнах Му, че трябва да помисля.
Какво от туй, че Той е господ - Бог?
Стихът, кристално чист е като истина
и няма Ад, най-вече за Любов...
Не се обиди. Каза, че ще чака.
Въпросът Му, ужасно ми тежи.
По Хамлетовски в мен дилема сякаш
крещи неистово - to be or not to be!
Реших накрая. Словото е земно.
Той нека си господства над света.
Поезията нека е нагледна,
загадка да е нека Любовта...
Бог се усмихна нежно и ми рече:
"Увличам се понякога и аз.
За стихове не ще мечтая вече,
поетът там единствен има власт!"
© Валентин Йорданов All rights reserved.