Урокът
УРОКЪТ
Все още нямах ясната представа,
когато тръгвах от съмнения към дело,
дали предимство някакво ми дава
тревожно сграбчилата ме отвътре смелост.
Човек отстъпва в ъгъла, додето
усети на стената здравото й рамо.
И по-нататък, както е прието,
опора имаш ли - проблеми много няма.
Поне така изглеждат отдалече
нещата, за които малко се говори.
Но дружбата не продължава вечно -
между пазача и несретника в затвора.
Поел напред, не можех да се върна -
за птицата летежа е истинското кредо.
Идеята си като брат прегърнал,
опивах се, че с другите и аз напредвам.
Размахвах вярата, че е потребно -
да жертваш и съня си за успеха.
Ала иронията неизменно
е по петите ни грижовната утеха.
И както радостно ръце потривах,
оставил зад гърба си ъгъла, стената,
от лактите в ребрата ми разбирах,
че най-самотен е човекът сред тълпата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стефанов Все права защищены
