Любо (Любен Стефанов)
86 202
7.05.2007 г., 10:25 ч.

Урокът 

  Поезия
640 0 5

УРОКЪТ

Все още нямах ясната представа,
когато тръгвах от съмнения към дело,
дали предимство някакво ми дава
тревожно сграбчилата ме отвътре смелост.


Човек отстъпва в ъгъла, додето
усети на стената здравото й рамо.
И по-нататък, както е прието,
опора имаш ли - проблеми много няма.
 

Поне така изглеждат отдалече
нещата, за които малко се говори.
Но дружбата не продължава вечно -
между пазача и несретника в затвора.
 

Поел напред, не можех да се върна -
за птицата летежа е истинското кредо.
Идеята си като брат прегърнал,
опивах се, че с другите и аз напредвам.


Размахвах вярата, че е потребно -
да жертваш и съня си за успеха.
Ала иронията неизменно
е по петите ни грижовната утеха.


И както радостно ръце потривах,
оставил зад гърба си ъгъла, стената,
от лактите в ребрата ми разбирах,
че най-самотен е човекът сред тълпата.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??