27 июн. 2013 г., 17:52

Урокът на бащите

877 0 23

 

 

 УРОКЪТ НА БАЩИТЕ

 

 

Защо валиш?

Да угасиш

пожар ли, юнски дъжд?

Недей! Грешиш,

ако простиш.

Те чуха ли веднъж?

 

Съдба една -

на колена.

Това е тежък кръст.

Под знамена,

като вълна

народът вдигна ръст.

 

Бащи с деца -

(Зора! Слънца!) -

излизат на протест.

Така зрънца

от семенца

днес учат се на чест.

 

 

27.06.2013

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не видях навреме, че си ме посетила и си оставила поетичния си коментар, затова ти благодаря със закъснение, Доче!
  • Което е прочетено-написал го е някой,
    което си получил - то някой го е дал.
    Което ще пожънеш - сълзи или пък радост
    ще бъде туй, което самият си посял...

    Актуално,вярно и силно!Поздравления,Мария!
  • Ели, благодаря ти!
  • Така зрънца
    от семенца
    днес учат се на чест.
    Как само си го казала...
    Браво!
  • Дано ти е харесало това стихотворение, дори и да ти се е сторило в
    "необичайна" опаковка.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...