27 jun 2013, 17:52

Урокът на бащите

  Poesía » Civil
876 0 23

 

 

 УРОКЪТ НА БАЩИТЕ

 

 

Защо валиш?

Да угасиш

пожар ли, юнски дъжд?

Недей! Грешиш,

ако простиш.

Те чуха ли веднъж?

 

Съдба една -

на колена.

Това е тежък кръст.

Под знамена,

като вълна

народът вдигна ръст.

 

Бащи с деца -

(Зора! Слънца!) -

излизат на протест.

Така зрънца

от семенца

днес учат се на чест.

 

 

27.06.2013

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не видях навреме, че си ме посетила и си оставила поетичния си коментар, затова ти благодаря със закъснение, Доче!
  • Което е прочетено-написал го е някой,
    което си получил - то някой го е дал.
    Което ще пожънеш - сълзи или пък радост
    ще бъде туй, което самият си посял...

    Актуално,вярно и силно!Поздравления,Мария!
  • Ели, благодаря ти!
  • Така зрънца
    от семенца
    днес учат се на чест.
    Как само си го казала...
    Браво!
  • Дано ти е харесало това стихотворение, дори и да ти се е сторило в
    "необичайна" опаковка.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...