Jun 27, 2013, 5:52 PM

Урокът на бащите

  Poetry » Civic
874 0 23

 

 

 УРОКЪТ НА БАЩИТЕ

 

 

Защо валиш?

Да угасиш

пожар ли, юнски дъжд?

Недей! Грешиш,

ако простиш.

Те чуха ли веднъж?

 

Съдба една -

на колена.

Това е тежък кръст.

Под знамена,

като вълна

народът вдигна ръст.

 

Бащи с деца -

(Зора! Слънца!) -

излизат на протест.

Така зрънца

от семенца

днес учат се на чест.

 

 

27.06.2013

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не видях навреме, че си ме посетила и си оставила поетичния си коментар, затова ти благодаря със закъснение, Доче!
  • Което е прочетено-написал го е някой,
    което си получил - то някой го е дал.
    Което ще пожънеш - сълзи или пък радост
    ще бъде туй, което самият си посял...

    Актуално,вярно и силно!Поздравления,Мария!
  • Ели, благодаря ти!
  • Така зрънца
    от семенца
    днес учат се на чест.
    Как само си го казала...
    Браво!
  • Дано ти е харесало това стихотворение, дори и да ти се е сторило в
    "необичайна" опаковка.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...