Урвич
Изправен гордо все така
над урвата вековна,
ти, Урвич, пазиш спомени
за смел народ,
за грозна сеч.
Останал досега закътан
в горска ласкава утроба,
ухаеш на история,
изсечена с боен меч.
В нозете ти се вие Бебреш
и разказва с речен ромон
за Севаст Огнян.
Как родното огнище смело бранел,
от османлийска орда налетян.
Когато вдишаш тука
въздуха, ухаещ на треви, цветя и билки,
когато от високо под простора слънчев
малкото селце съзреш,
като французина ще се провикнеш:
- Боже, Ница! -
и думите на възхитения турист ще разбереш.
Земя балканска, свята моя,
по теб и Левски в тайни доби е вървял.
Земя красива, непокорна,
земя, върху която враг
спокойно никога не е заспал.
Прекланям се пред теб и казвам:
- Нека... в тебе да намеря истински покой!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
